Днешният ден беше горе долу

Помня един колга от Университета с арабски произход, които все още не беше начул добре Български език и когато на неговият въпрос “Как си?” отговарях “горе-долу” , то допълваше – “като асансьор”.

Ами такъв е живота низ от възход и падения, имаше и добри новини, имаше и лоши. Осъзнах разни важни факти, научих други не много добри засега (знае ли човек може и да е за добро), пропуснах едно телефонно обаждане, т.е. обещах да се обадя но не го направих – голяма бъркотия.

Самата финансова криза все още върлува в България, въпреки че съм твърдо убеден че тя е само в главите на хората. Спада в икономиката не е много голям и по скоро е продиктуван от намалените цени на стоки и услуги от фирми изпаднали в паника за своят бизнес.

Паниката е нормална реакция за човешкият мозък изпаднал в труден момент. Аз самият съм изпадал много пъти в паника и въпреки че това е най-лошият сценари, единственият начин за борба като че ли остава времето. Необходимо е време за да се излекуват хората от обзелата ги паника и да преминат към нормалният ритъм в своят живот.